полинеело

Речник на българския език

1. полинеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полинеело е производна форма на полинея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полинеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полинеело е производна форма на полинея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).