полинеели

Речник на българския език

1. полинеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полинеели е производна форма на полинея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полинеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полинеели е производна форма на полинея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).