полинеела

Речник на българския език

1. полинеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полинеела е производна форма на полинея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полинеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полинеела е производна форма на полинея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).