полинеел

Речник на българския език

1. полинеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полинеел е производна форма на полинея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полинеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полинеел е производна форма на полинея (мин. деят. несв. прич. м. р.).