полилавяло

Речник на българския език

1. полилавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полилавяло е производна форма на полилавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полилавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

полилавяло е производна форма на полилавея (мин. деят. св. прич. ср. р.).