полилавяла

Речник на българския език

1. полилавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полилавяла е производна форма на полилавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полилавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

полилавяла е производна форма на полилавея (мин. деят. св. прич. ж. р.).