полилавеели

Речник на българския език

1. полилавеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полилавеели е производна форма на полилавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полилавеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полилавеели е производна форма на полилавея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).