полилавеел

Речник на българския език

1. полилавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полилавеел е производна форма на полилавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полилавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полилавеел е производна форма на полилавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).