полизали

Речник на българския език

1. полизали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полизали е производна форма на полижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полизали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полизали е производна форма на полижа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).