полизала е

Речник на българския език

1. полизала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полизала е е производна форма на полижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полизала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полизала е е производна форма на полижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).