полижели

Речник на българския език

1. полижели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полижели е производна форма на полижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полижели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полижели е производна форма на полижа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).