полижела

Речник на българския език

1. полижела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полижела е производна форма на полижа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полижела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полижела е производна форма на полижа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).