ползвал

Речник на българския език

1. ползвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ползвал е производна форма на ползвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ползвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ползвал е производна форма на ползвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ползвал — мин. деят. св. прич. м. р.

ползвал е производна форма на ползвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ползвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ползвал е производна форма на ползвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).