ползва

Речник на българския език

1. ползва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ползва е производна форма на ползвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ползва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ползва е производна форма на ползвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ползва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ползва е производна форма на ползвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).