полетяло

Речник на българския език

1. полетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полетяло е производна форма на полетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полетяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полетяло е производна форма на полетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полетяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

полетяло е производна форма на полетя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полетяло е производна форма на полетя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).