полепнало

Речник на българския език

1. полепнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полепнало е производна форма на полепна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полепнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полепнало е производна форма на полепна (мин. деят. св. прич. ср. р.).