полепил съм

Речник на българския език

1. полепил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полепил съм е производна форма на полепя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. полепил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полепил съм е производна форма на полепя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).