полепил си

Речник на българския език

1. полепил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полепил си е производна форма на полепя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. полепил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полепил си е производна форма на полепя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).