полепили

Речник на българския език

1. полепили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полепили е производна форма на полепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полепили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полепили е производна форма на полепя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).