полепил

Речник на българския език

1. полепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полепил е производна форма на полепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полепил — мин. деят. св. прич. м. р.

полепил е производна форма на полепя (мин. деят. св. прич. м. р.).