полепели

Речник на българския език

1. полепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полепели е производна форма на полепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полепели е производна форма на полепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).