полепвало

Речник на българския език

1. полепвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полепвало е производна форма на полепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полепвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полепвало е производна форма на полепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полепвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полепвало е производна форма на полепвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полепвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полепвало е производна форма на полепвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).