полепвала

Речник на българския език

1. полепвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полепвала е производна форма на полепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полепвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полепвала е производна форма на полепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. полепвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полепвала е производна форма на полепвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. полепвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полепвала е производна форма на полепвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).