полепвал

Речник на българския език

1. полепвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полепвал е производна форма на полепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полепвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полепвал е производна форма на полепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. полепвал — мин. деят. св. прич. м. р.

полепвал е производна форма на полепвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. полепвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

полепвал е производна форма на полепвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).