полекувал

Речник на българския език

1. полекувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полекувал е производна форма на полекувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полекувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полекувал е производна форма на полекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. полекувал — мин. деят. св. прич. м. р.

полекувал е производна форма на полекувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. полекувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

полекувал е производна форма на полекувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).