полежал е

Речник на българския език

1. полежал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полежал е е производна форма на полежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полежал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полежал е е производна форма на полежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. полежал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полежал е е производна форма на полежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).