полеете

Речник на българския език

1. полеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

полеете е производна форма на полея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. полеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

полеете е производна форма на полея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).