полегнело

Речник на българския език

1. полегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полегнело е производна форма на полегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полегнело е производна форма на полегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).