полегнел

Речник на българския език

1. полегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полегнел е производна форма на полегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полегнел е производна форма на полегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).