полегнало

Речник на българския език

1. полегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полегнало е производна форма на полегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полегнало е производна форма на полегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).