полегнал

Речник на българския език

1. полегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полегнал е производна форма на полегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

полегнал е производна форма на полегна (мин. деят. св. прич. м. р.).