полафила

Речник на българския език

1. полафила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полафила е производна форма на полафя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полафила — мин. деят. св. прич. ж. р.

полафила е производна форма на полафя (мин. деят. св. прич. ж. р.).