полакомяло

Речник на българския език

1. полакомяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полакомяло е производна форма на полакомя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полакомяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полакомяло е производна форма на полакомя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).