полакомили

Речник на българския език

1. полакомили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полакомили е производна форма на полакомя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полакомили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полакомили е производна форма на полакомя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).