полакомила

Речник на българския език

1. полакомила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полакомила е производна форма на полакомя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полакомила — мин. деят. св. прич. ж. р.

полакомила е производна форма на полакомя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).