покътнат

Речник на българския език

1. покътнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

покътнат е производна форма на покътна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покътнат — мин. страд. прич. м. р.

покътнат е производна форма на покътна (мин. страд. прич. м. р.).