покъсахте

Речник на българския език

1. покъсахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

покъсахте е производна форма на покъсам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. покъсахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

покъсахте е производна форма на покъсам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).