покъсаха

Речник на българския език

1. покъсаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

покъсаха е производна форма на покъсам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покъсаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

покъсаха е производна форма на покъсам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).