покъсало

Речник на българския език

1. покъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покъсало е производна форма на покъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покъсало е производна форма на покъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

покъсало е производна форма на покъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покъсало е производна форма на покъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).