покъсали

Речник на българския език

1. покъсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покъсали е производна форма на покъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покъсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

покъсали е производна форма на покъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. покъсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

покъсали е производна форма на покъсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. покъсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покъсали е производна форма на покъсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).