покълнил е

Речник на българския език

1. покълнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покълнил е е производна форма на покълня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покълнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покълнил е е производна форма на покълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).