покълнил

Речник на българския език

1. покълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покълнил е производна форма на покълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

покълнил е производна форма на покълня (мин. деят. св. прич. м. р.).