покълнел

Речник на българския език

1. покълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покълнел е производна форма на покълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

покълнел е производна форма на покълна (мин. деят. несв. прич. м. р.).