покълвал

Речник на българския език

1. покълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покълвал е производна форма на покълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покълвал е производна форма на покълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

покълвал е производна форма на покълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. покълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

покълвал е производна форма на покълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).