покъкрят

Речник на българския език

1. покъкрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

покъкрят е производна форма на покъкрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покъкрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

покъкрят е производна форма на покъкря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).