покуцва

Речник на българския език

1. покуцва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

покуцва е производна форма на покуцвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. покуцва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покуцва е производна форма на покуцвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. покуцва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покуцва е производна форма на покуцвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).