покуцаше

Речник на българския език

1. покуцаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

покуцаше е производна форма на покуцам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. покуцаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

покуцаше е производна форма на покуцам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).