покуцах

Речник на българския език

1. покуцах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

покуцах е производна форма на покуцам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. покуцах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

покуцах е производна форма на покуцам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).