покуцал е

Речник на българския език

1. покуцал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покуцал е е производна форма на покуцам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покуцал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покуцал е е производна форма на покуцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. покуцал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покуцал е е производна форма на покуцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).