покуцали

Речник на българския език

1. покуцали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покуцали е производна форма на покуцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покуцали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

покуцали е производна форма на покуцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. покуцали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

покуцали е производна форма на покуцам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. покуцали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покуцали е производна форма на покуцам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).